От Никола Николов
След като премиера Бойко Борисов обяви, че ще инициира свикване на Велико Народно Събрание, което да приеме нова Конституция, настроенията са повече от разнопосочни. В действителност една значителна част от протестиращите иска нов главен закон, но в условие на моментната политическа обстановка, това надали би довело до действителна промяна в политическата система.
От една страна, за да се „рестартира“ системата, както заговори министър-председателя, то трябва да се проведат избори за Велико Народно Събрание, което ще е осмо в нашата история. Това означава, че ще трябва да изберем 400 вместо 240 народни представители, като формулата за тяхното избиране е съвсем различна. Разпределението на депутатите ще бъде следното – 200 пропорционално и 200 мажоритарно избрани депутати.
Мажоритарните избори
От една страна е хубаво, че ще може да се гласува за конкретни личности, както прокламира от известно време лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. Мажоритарната система обаче силно ограничава представителството на група от хора. Математически е напълно възможност една партия да събере почти половината гласове на избирателите и да няма нито един депутат, макар и тази вероятност да е изключително малка. Мажоритарната система облагодетелства партиите, чиито електорат е силно концентриран географски – за справка така наречената „Градска десница“, към момента обединена около ген. Атанасов, Христо Иванов и Радан Кънев или ДПС, чиито основен електорат е в „смесените райони“. Другият голям печеливш от този тип система, ще е управляващата партия ГЕРБ, която има ресурса да спечели изборите по един или друг начин.
Изборите за ВНС ще донесат тотален крах за идеята за мажоритарност. Вероятността само три партии да излъчат народни представители е доста голяма. Съдейки по електоралните нагласи, то ГЕРБ ще спечелят между 130 и 150 души през тази „врътка“. ДПС ще бъде вторият печеливш с около 30 народни представители и остатъка ще иде при БСП, като евентуално до 5 депутати ще бъдат от различна от трите посочени партии. Това тотално ще развенчае митологемата, че личност може да пробие в политическата система, без да има подкрепата на система партия зад гърба си. Дори и изявени личности като Мая Манолова, Слави Трифонов, Татяна Дончева, Веселин Марешки, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов нямат шанс срещу системата, която тук е векувала.
Местните избори са добър пример за това как мажоритарната система може да бъде изкривена от водещите партии. Една личност може да е напълно непозната за масата от гласоподавателите, но да получи повече от добър резултат. Такъв пример са районните кметове в трите града, които избират такива – София, Пловдив и Варна. Като жител на морската столица, мога да твърдя, че обикновените граждани, които не са силно заинтересовани от политическия живот в града, рядко знаят името или могат да познаят по улицата районния си кмет. Не, че знаят, че напусналия наскоро ПГ на БСП в Парламента Александър Паунов е избран от тях, но това е друга тема.
Един от основните мотиви на Слави Трифонов, че мажоритарността ще доведе до по-качествен парламент, е вкарването на обществено познати личности. Това е мит, който отново може да бъде опроверган с изборите на кметове. Ще кажа само едно име – Ценко Чоков, който май все още е подсъдим. Ако си спомняте, през 2012г. СГС осъди кмета на Дулово – Митхат Табаков за корупция. И той като колегата си от село Галиче е избран мажоритарно.
През 2009г. по инициатива на президента Първанов, бе изпробвана една странна система. При 240 депутати, 209 бяха избрани пропорционално, а останалите 31 – мажоритарно, по един на всеки МИР. ГЕРБ спечели 26 места, като почти никой от тях не остави трайна следа в политическата ни история. Професор Велко Вълканов има много добро отворено писмо към Слави Трифонов от 2016г., което и до днес е валидно и всеки, който иска да го прочете, може да отвори линка долу. Последните двама президенти също не бяха силни личности, но спечелиха изборите съответно през 2011г. и 2016г., като и в двата случая опонентите им бяха със значително по-богати политически биографии – съответно Калфин и Цачева, без да анализирам чисто човешките им качества. Дори и кметове на големи градове са били относително непознати преди да заемат постовете си – за справка Иван Портних, Димитър Николов и Йорданка Фандъкова. Тези личности надали биха спечелили избори, ако не бяха подкрепени от ГЕРБ.
Но все пак е необходимо да се спомене и нещо в защита на мажоритарната система. Преди няколко години Валери Симеонов беше споменал в ефир, че е против тази система, защото парламента щял да се напълни с чалгаджии и футболисти. Е, това не се случи. Гласоподавателите си имат много недостатъци, но това е несериозно. Най-малкото, защото този тип кандидати няма да получат подкрепата поради простата причина, че техният „електорат“ няма да иде да гласува. А и има доказателства по темата – Митьо Пищова и Христо Йовов. А и няма смисъл да се лъжем, за какво им е на Криско или на Тони Стораро да стават депутати, те печелят повече като музиканти и парламента надали ги интересува, или политиката като цяло. Освен това, спортисти и хора на изкуството могат да станат депутати и с двата типа системи – за справка актьора Будинов, музиканта Вельов са депутати днес, както и ММА-боеца Вълев, параолимпиеца Христов, двукратната олимпийска вицешампионка Лечева, скулптура Рашидов. И назад във времето е било така. Покойните велики български актьори Стефан Данаилов и Тодор Колев също са били депутати, както и великият музикант Кирил Маричков.
При мажоритарна система обаче Парламента може да се напълни само с бизнесмени или техни галеници. Причината е много проста – при 200 избрани мажоритарни кандидати, то страната трябва да се раздели на 200 МИР-а, всеки от тях с по около тридесет хиляди гласоподаватели. При сегашната избирателна активност, то едно депутатско място може да се осигурява от около 7 хиляди гласа. А няма какво да се лъжем, не сме 1990г., когато хората са се интересували живо от това кой ще ги управлява. Народът надали ще излезе да гласува. И ако кандидата е подкрепен от някоя от силните в района партии, то цената на едно депутатско място няма да е много висока, стига да знае къде и как да „разкеши“. По-вероятно е качествена личност да попадне в Парламента през пропорционалната листа, отколкото като мажоритарен кандидат. И пример за това е бившият евродепутат Момчил Неков.
Пропорционалната система
Втората половина от състава на Парламента ще бъде избрана по сега действащите правила. Разликата ще бъде в броя на депутатите. Примерно Трети МИР – област Варна няма да има 15 представители, а 13 или 14. Реално големите по население области ще излъчат по-малък брой кандидати, отколкото са излъчвали досега, но ще имат по-голяма квота при мажоритарните избори.
С политическите събития от последната година и половина, следващите парламентарни избори се очертават като най-интересните от 2005та насам, без значение дали ще избираме ВНС или ОНС. С оглед на протестите и предхождащите ги минала година избори, се забелязват няколко неща:
1. ГЕРБ губи почва под краката си.
Управляващата партия губи част от подкрепата си и това е видимо. Бастионите София и Варна бяха спечелени от втори тур на местните избори, но с цена на намаляването на броят общински съветници. Освен това ГЕРБ е партия на властта, разчитаща на Бойко Борисов, който притежава харизма. Премиерът е загубил голяма част от образа си с оглед на прекалено дългото си задържане на власт. Като партия на властта, ГЕРБ разчита на една стара максима – никой не иска да гласува за губещите. Немалка част от обществото гласува на принципа „то няма за кого и без това“, но при поява на нов проект, може да пренасочи голяма част от гласовете си. А кандидати за този вот въобще не липсват.
2. БСП не е готова за избори.
Столетницата винаги е била сред по-особените партии в България. В момента БСП избира своето ръководство, което я прави неспособна за моментно явяване на избори. Ситуацията около пандемията отложи изборите на националните органи, а поради особеностите на Устава на партията, тепърва ще се наложи да се редят и листи, което би създало огромен хаос. Освен това БСП би действала по един начин с председател Нинова, по-друг с Добрев и така нататък.
3. ДПС както винаги мълчат и действат тихо.
Ако някой е готов за избори, то това са ДПС. Ако Доган реши, то държавата ще иде в изборна ситуация, която преспокойно ще направи партията му втора политическа сила, особено ако склони за свикване на ВНС. Моето лично мнение е, че Карадайъ и компания въобще не се интересуват кога и как ще се явят на избори, защото ще спечелят каквото са си заложили като цел.
4. Патриотите са аут.
Според последните социологически проучвания, коалицията на Симеонов и Каракачанов губи подкрепа. Ако преди два месеца някой ми беше казал, че те няма да влязат в следващ парламент, сигурно нямаше да звучи логично, но с протестите ОП загубиха голяма част от подкрепата си, като може и дори да не успеят да прескочат бариерата за влизане. Дори и да са част от състава на следващото Народно Събрание, то едва ли ще имат тази електорална тежест.
5. Демократична България набра популярност.
С разпада на ОДС синята идея загуби голяма част от популярността си. От време на време се събират, под угрозата на „тъмните сили“, които според тях дирижират държавата. Ако 90те години тъмните сили бяха комунистите, то сега са ДПС. Както през 2013та, то и сега борбата е с мафията и олигархията. С действията на Иво Мирчев и Христо Иванов по време на протестите и при по-ниска избирателна активност, ДБ ще получат своето място в парламента, но ще са една от партиите, които или ще бъдат патерица на мнозинството, или безгласна буква.
6. „Има такъв народ“ е едно от големите неизвестни.
На следващите избори ще гледаме един дългоочакван дебют в политиката – този на Слави Трифонов. Водещият със сигурност е една от големите загадки в политиката. В последните седмици социолозите му дават разнопосочни резултати – от втора сила, с резултати, близки до тези на ГЕРБ, до оставане под чертата. Самият Трифонов е един от малкото политици, за които можем да твърдим, че при мажоритарен вот е депутат. Но все още нищо не знаем за неговият проект – кой ще оглавява листите, какви хора ще ги пълнят. Освен това Трифонов няма предимството на гореспоментатите – членове на РИК и СИК. А е публична тайна, че ако се извършат манипулации, то те ще се извършат в секциите.
7. Цветанов най-накрая обяви завръщането си.
Бившият втори в ГЕРБ обяви, че създава партията си – Републиканци за България. Цветанов определено няма харизмата на Борисов или Трифонов или традициите и силно сегментираният електорат на БСП, ДПС или ДБ. Но Цветан Цветанов е един от най-добрите изборджии в България. Ако дори и половината от нещата, които се твърдят за него, се окажат верни, то РБ ще бъде голямата изненада на изборите. Освен това той разполага с вътрешна информация, а именно – познаването на опонента си. В студиото на БТВ, когато той обяви името на партията си, Цветанов се закани, че ГЕРБ няма да имат повече от половин милион гласа. Никой не познава по-добре ГЕРБ от бившият им заместник-председател и той знае как да откъсне гласове от управляващите. И докато за Трифонов съществуват съмнения дали ще събере екип, то РБ ще се яви на избори с готов екип от способни в този тип дейности специалисти и се очертава като една от партиите в следващият състав на НС, без значение обикновено или велико.
8. Мая Манолова действа като говорител на народния гняв.
Въпреки, че все още не е реализирала политическите си намерения под формата на партия, Манолова е едно от силните имена в родната политика и има големи шансове да увлече голяма част от гласуващите. Не е пресилено да се твърди, че тя е сред хората, които ще се борят за протестния вот, а като кадър на БСП, тя може да откъсне сериозни гласове и от столетницата, при явяване на избори. Подобно на Трифонов и Иванов/Кънев, и Манолова зависи от много фактори, като състав на листите и избирателната активност, но е сред кандидатите, които може би ще имат представителство в Парламента.
9. Възраждане може да е сред изненадите.
Има няколко причини да твърдя, че партията на Костадин Костадинов има огромен шанс да бъде една от големите изненади по време на изборите. Първо, останалите партии в националистическото политическо пространство губят доверие и по естествен път този вот ще се прехвърли към друга партия. След репортажите на Нова ТВ за имота на Костадинов, той може умело да си изгради образа на мъченик, който е доказано успешен. Освен това Костадинов много напомня като поведение на Волен Сидеров и с няколко акции по време на изборите може да спечели гласове. Надали Възраждане ще прескочат бариерата от 4%, но и никой не очакваше техният лидер да е на балотаж за кмет, но с любезното съдействие на видни варненски политици, той успя да измести професор Клисарова от второто място във Варна. Изключително вероятно е и сега недоволни от редиците на варненската столетница отново да подкрепят Костадинов и той дори да се доближи до бариерата.
Изводите
Ако все пак 44-тото НС подкрепи безумната идея на Борисов за свикване на ВНС, то се очертава да Осмото ВНС да е изключително шарено, но доминирано от една партия. Това е партия ГЕРБ, която може преспокойно да има повече от половината депутати. Най-вероятно конфигурацията ще се наподобява малко на 43-тото НС.
Зад ходът на Борисов прозира едно елементарно действие – опит за бетониране, през мажоритарните кандидати за депутати. А зад новата Конституция, която се пробутва, може да се крият действия, които са характерни за нашите географски ширини – поетапно загърбване на демокрацията и постепенното тоталитаризиране на държавата с нов „бащица“.
Този път няма да е от Правец, а от Банкя.
16 Август 2020г.
http://epicenter.bg/article/Referendumat-vi--gospodin-Trifonov--e-obrechen-na-neuspeh--Neseriozen-e--pravyat-go-laitsi/90149/11/33
