Оценки за депутати
От Никола Николов
Добър – 3,70. Това е оценката, която според проучване, поръчано от БТВ, са поставили гражданите на кабинета „Борисов-2“. Естествено, проучването е на база някаква минимална извадка, но то дава много интересни данни. Част от проучването казва, че 34% от хората имат доверие в кабинета. В същото време, попадам на статия, в която ония от ДПС поставят оценка 3 на кабинета, а сутринта, при включване от НС, Цвета Караянчева не постави конкретна оценка, но каза, че се справят много добре. От същото включване, най-хубаво впечатление ми направи Атанас Мерджанов, който обясни, че няма намерението да поставя оценки, а просто от коалицията му са приготвили заклинания.
Кому е нужно поставянето на оценки на това правителство? Не е ли малко нагло, хора, които са част от мнозинството да казват „Ние си вършим работата много добре“ и да се оплакват, че получили тежко наследство? Не е ли малко нагло една партия да казва, че пък тия не си вършили работата, при положение, че преди няма и две години си назначиха за шеф на ДАНС човек, който сигурно не знае какво означава СРС? Не е ли малко глупаво да се правят такива оценки, кой министър си вършел работата и кой не? И то сред само 600, 1000 или колкото там души, които са една извадка? Ами, че аз ако ида да питам в парламента, средната оценка на кабината сигурно ще е 4,50. Ама ако отида някъде, където хич не харесват управляващите, оценката може и да е 2,00. Което ми напомня на реплика на Петър Курумбашев, ако не се лъжа, който бе заявил, че ако се направи референдум на тема „Трябва ли да обесим всички депутати?“, избирателната активност ще е 100%, а резултатите – близки до нея. Всичко опира до самият въпрос, който задаваме на гражданите.
Върши ли работата правителството? Първо, не мисля, че за 100 дена управление може да се оцени един кабинет. Реално, оценка за свършената работа би трябвало да се постави в краят на мандата, когато дойде време за избори. Тогава гласоподавателят си прави равносметката, дали през тая година, две, или пък четири (в зависимост кога протестиращите са прекалили с целенето с павета по НС или пък са си мълчали) държавата ни е дръпнала нагоре или надолу или си седи на едно място. Или иначе казано, оценката се прави в края на мандата, а не след 100 дни. И второ, оценката не се прави от някакви си там социолози, които правят проучванията си както си искат (драскат си из анкетните карти или пък чрез някоя тъпа анкета в някой сайт, я на приближен на управляващи, я на опозиция, а на Д.С.П.). Оценката на това, дали кабинета се е справил добре, се прави от гласоподавателите, чрез избори. И чрез тях се изразява дали имат одобрението на гласоподавателите.
Чрез това, което изтъкнах в предният параграф, не съм съгласен, че оценките им са реални. Не съм привърженик, симпатизант или член на нито една партия, но смятам, че оценката на Баце е ниска. Казвам на Баце, защото той олицетворява кабинета и той го назначава. Този човек печели три поредни парламентарни избори. Това е факт. Следователно хората го оценяват високо. Е да, за втори път управлява, при това в коалиция, но е факт, че хората му имат там някакво доверие. Дали народът е луд или доверчив, си е негов проблем. Даже си мисля, че кабинета Борисов е с ниска оценка. Все пак Баце си го каза – лош човешки мат‘рял и той си го избра. Все пак Баце обясняваше как едни прокурори са „пидали“ и народа го избра(е не стана премиер, ама там по други причини). На фона на всичките му грешки, народът го избира, значи го оценява високо, без значение дали на мен ми харесва или не. Без значение, дали така трябва или не. Хората така са решили, значи си имат мотиви.
Само една оценка има значение и тя е чрез бюлетина. Останалото е дръвчене и мерене на рейтинги. Не е нужно да са отличници, не е нужно да ги харесваме. Това няма да ги направи по-добри политици, нито ще направи вас по-добри и по-успешни хора. Не взимайте насериозно оценките на разни социологически проучвания и не позволявайте на тъпанарите, които сме пратили за депутати да се оценяват, защото онези, който ще поставят оценките, сме ние, след неопределно време, в някое училище, читалище, консулство, посолство или като откажем да гласуваме.
13.02.2015г.
